За книгата: година / Най-добрата, легендарна пиеса на Макс Фриш, в която се преплитат психологизъм, абсурд и ирационализъм. Дон Жуан е не толкова аморален, колкото лишен от всякакви чувства, самовлюбен и затова не той си играе с обстоятелствата и хората, а хората и обстоятелствата си играят с него. И всичко, както в великия роман на Толстой, завършва в прозата на живота. Животът, колкото и абсурден да е, винаги се връща в своя коловоз.